Зонулин – маркер за повишена чревна пропускливост и връзката му с автоумунни заболявания

Зонулин – маркер за повишена чревна пропускливост и връзката му с автоумунни заболявания

Томов, Десислав Г. (Катедра Биоорганична химия, Фармацевтичен факултет), Левтерова Боряна A. (Катедра Здравен мениджмънт и Икономика на здравеопазването, Факултет по Обществено здраве), Михайлова, Валентина Н. (Катедра Медицинска Биология, Медицински факултет), Троев, Димитър М. ( Катедра Ендокринология, Медицински факултет), Орбецова, Мария М.
(Катедра Ендокринология, Медицински факултет)
Медицински университет – Пловдив

Въведение: Автоимунните заболявания имат все по-широко разпространение в последните години. Днес групата им включва над 100 заболявания, като за последните 30 години броят им се е увеличил с почти 30%. „Заболяванията на модерното общество” могат да засегнат всеки един орган или система на организма. В САЩ от автоимунни заболявания страдат около 23,5 млн. души.

Приема се, че за възникването на автоимунните заболявания 70% тежест имат факторите на околната среда, и 30% генетичната предиспозиция. Необходимо е наличие на три основни елемента- контакт на антигена от околната среда с епителния слой, допускането му до имунните клетки, разположени в мукозата, и генетично детерминирано погрешно разпознаване на този антиген.

Външни антигени, молекулна мимикрия:
•    Кръстосана реактивност, доказана при изследването на 65 човешки тъканни антигена и съответните анти-хранителни антитела- при анти-зърнените те са 15, при анти-глиадиновите-20, при анти-млечните 14, при анти- царевичните- 10, при анти-соевите- 10 и при анти-фъстъчените-24;
•    Антигенно сходство на някои компоненти на специфични щамове бактерии от род Bifidobacterium и род Lactobacillus и свързаните с дейността на щитовидната жлеза тиреопероксидаза и тиреоглобулин.

Чревен епител. С площ от приблизително 400м2 чревната лигавица се явява основно място за контакт на организма с външни антигени.

Основни функции:
•    Абсорбция на хранителни вещества:
•    Защитна: имунологичната бариера включва лимфните фоликули, Пайеровите плаки и имунни клетки в тях, секрецията на антитела, цитокини и сектерони IgA имуноглобулини; биохимичната бариера се осъществява от жлъчните киселини и антимикробните протеини (дефензини, лектини, чревни ензими и др.); физичната бариера се осигурява от плътният слой на чревната лигавица, изграден от 7 вида клетки и муцина секретиран от тях. Плътността на слоя се определя от връзките между клетките, в които участват над 40 протеина.

Материали и методи: Проведен обзор на достъпната научна литература за ролята на зонулин като маркер на повишената чревна пропускливост и връзката му с автоимунни заболявания.
Резултати: Зонулинът е протеин с маса 47 kDa, основен регулатор на плътните връзки между клетките. Идентичен е с пре-хаптоглобин 2 (прекурсор на хаптоглобина).

Чревната микробиота включва над 2000 различни вида. Може да повлияе развитието на автоимунните заболявания чрез:
•    Модулиране развитието и диференциацията на клетките от чревната лигавица;
•    Стимулиране секрецията на муцин;
•    Производството на късоверижни мастни киселини, които освен за храна на ентероцитите, имат изразен противовъзпалителен и анитуморен ефект.
•    Регулация на чревната пропускливост;
•    Активно участие в абсорбацията на минералите;
•    Участие в обмяната на тироитните хормони, и резервоар;
•    De novo синтез на невротрансмитери (серотонин, допамин, норадреналин, ГАБА) и хормони (кортизол, грелин, лептин, глюкагон- подобен пептид 1);
•    Участрие в „обучението” на имууните клетки.

Повишена чревна пропускливост може да се индуцира директно от:
•    Стрес;
•    Чревна дисбактериоза;
•    Съставки в храната – глутен, ферментируеми олиго-, ди- и монозахариди и полиоли, дълговерижни наситени мастни киселини, капсианозиди (червен пипер);
•    Хранителни адитиви – полисорбат-80, карбоксиметилцелулоза и др;
•    Намален прием на витамини А и Д, селен, желязо и цинк.
•    Прием на медикаменти;
•    Прием на алкохол.

Изводи:
•    Високите нива на зонулин и повишената чревна пропускливост се проучват като важен фактор за възникването на автоимунни заболявания
•    Необходими са още задълбочени изследвания на взаимодействието геном/ диета/микробиота/автоимунни заболявания.

Томов, Десислав Г. (Катедра Биоорганична химия, Фармацевтичен факултет), Левтерова Боряна A. (Катедра Здравен мениджмънт и Икономика на здравеопазването, Факултет по Обществено здраве), , Михайлова, Валентина Н. (Катедра Медицинска Биология, Медицински факултет), Троев, Димитър М. ( Катедра Ендокринология, Медицински факултет), Орбецова, Мария М.
(Катедра Ендокринология, Медицински факултет)
Медицински университет – Пловдив