РАЗКРИВАНЕ НА ВРЪЗКИ: ВЛИЯНИЕТО НА ВИТАМИН D ВЪРХУ ГОВОРНОТО НЕВРОРАЗВИТИЕ В РАННОТО ДЕТСТВО (медицинска статия)

РАЗКРИВАНЕ НА ВРЪЗКИ: ВЛИЯНИЕТО НА ВИТАМИН D ВЪРХУ ГОВОРНОТО НЕВРОРАЗВИТИЕ В РАННОТО ДЕТСТВО

АБСТРАКТ
Цел: Целта на този литературен обзор е да се проучи въздействието на витамин D върху езиковото развитие в педиатрични условия на невроразвитие, като се анализират избрани статии, публикувани между 2012 и 2024 г. Материал/методи: Прегледът включва проучвания с различни дизайни, като например напречни проучвания, проспективни кохортни проучвания и рандомизирани контролирани изпитвания. Изследваните популации обхващат бебета и деца със и без разстройства от аутистичния спектър. Нивата на витамин D са измерени с помощта на кръвни проби, а езиковото развитие е оценено с помощта на инструменти като Скалите на Бейли за развитие на бебета и малки деца и Контролния списък за оценка на лечението на аутизма.

Резултати: Прегледът установи резултати, които предполагат, че статусът на витамин D може да играе роля за езиковото развитие, особено по време на бременността и в ранна детска възраст. Няколко проучвания показват, че по-високите нива на витамин D са свързани с по-добри езикови резултати, включително лексика, граматика и синтаксис. Резултатите обаче не са последователни при всички проучвания, като при някои от тях не е установен значителен ефект от приема на витамин D върху езиковото развитие. Заключения: Прегледът подчертава необходимостта от по-нататъшни изследвания за определяне на оптималните нива на витамин D за езиковото развитие и потенциалните ползи от добавките с витамин D по време на бременността и в ранна детска възраст. Констатациите имат значение за клиничната практика и политиката в областта на общественото здраве, особено за популациите, изложени на риск от недостиг на витамин D.

Ключови думи: Витамин D, езиково развитие, невроразвитие, педиатрия, бременност, бебета, деца, разстройство от аутистичния спектър.

ВЪВЕДЕНИЕ
Невроразвитието е сложен процес, включващ структурни промени и функционално съзряване на невронните вериги през целия живот, който формира познанието, емоциите, възприятието, ученето, паметта, вниманието, комуникацията, социалното взаимодействие и изпълнителните функции. Сред многобройните влияния на околната среда, които оказват влияние върху растежа и функциите на мозъка, хранителните компоненти като витамин D предизвикват значителен интерес поради своите плейотропни ефекти извън костния метаболизъм [1]. През последните години се наблюдава нарастващо научно изследване на връзката между витамин D и процесите на невроразвитие, особено по отношение на усвояването на езика - един от най-критичните аспекти на човешкия интелектуален капацитет. Настоящият литературен обзор има за цел да разкрие съвременните познания за влиянието на витамин D върху езиковото развитие в педиатричните невроразвиващи се среди. По-конкретно, имахме за цел да отговорим на две основни цели: първо, да проучим дали вариациите в пренаталната и постнаталната експозиция на витамин D корелират с разликите в езиковите способности на децата; второ, да се оцени дали интервенциите, насочени към недостига на витамин D, могат да подобрят езиковата компетентност в уязвимите групи. За да постигнем целите си, проведохме обширно търсене в три известни бази данни - PubMed, Scopus и ScienceDirect - като получихме релевантни публикации, обхващащи периода от 2012 до 2024 г. Фокусът ни беше съсредоточен върху емпирични изследвания, използващи надеждни експериментални техники, включващи предимно надлъжни наблюдения, сравнения на случаи и контрол и 90 стратегии за интервенция. Освен това, като се има предвид обхватът на този документ, приоритет получиха рецензираните списания, в които се съобщават оригинални изследвания, а не прегледи или коментари. В обобщение, разбирането на влиянието на витамин D върху езиковото развитие е многообещаващо за предприемане на превантивни мерки срещу неоптимално неврологично функциониране и за подобряване на терапията, специално разработена за лица, страдащи от нарушени вербални способности.

МАТЕРИАЛИ И МЕТОДИ
Статиите бяха идентифицирани чрез търсене в PubMed (n = 27), Scopus (n = 72) и ScienceDirect (n = 47). Бяха идентифицирани общо 146 статии, като 135 уникални статии бяха прегледани. След процеса на скрининг и подбор 13 статии бяха включени в окончателния преглед. Скринингът и подборът на проучвания за окончателно включване бяха извършени с помощта на опцията Blind On (Сляпо включване) на Rayyan. Описанията на PICO за наративния преглед са следните: Популация (P): Деца с неврологични разстройства, типично развиващи се деца. Интервенция (I): Добавяне на витамин D, различни нива на витамин D. Сравнение (С): Достатъчни спрямо недостатъчни нива на витамин D, плацебо спрямо активно лечение. Резултат (О): Първични резултати, свързани с контекста на невроразвитието и езиковото развитие. Включените статии представляват смесица от дизайни на проучвания, включително надлъжни кохортни проучвания, ретроспективни проучвания, ретроспективни прегледи, рандомизирани контролирани проучвания и проучвания случай-контрола. Възрастовият диапазон на извадките от проучванията варира от 6-8 месеца до 5 години.Изследваните интервенции и експозиции включваха добавяне на витамин D, различни нива на витамин D и ефекта на есенциални и токсични елементи от пъпната връв.Мерките за витамин D включват серумните нива на витамин 25(OH)D при кърмачетата, кръвните стойности на витамин D при майката по време на бременността и серумните нива на 25-хидроксивитамин D (25(OH)D) при децата.Използваните в проучванията мерки за езиково и/или невроразвитие обхващат широк спектър от оценки, като например Скала на Бейли за развитие на бебета и малки деца, Инвентари на Макартър за комуникативно развитие, Peabody Picture Vocabulary Test-Revised, Скала на Киото за психологическо развитие 2001.

РЕЗУЛТАТИ
Изследванията, включени в тази статия, показват значителни разлики в езиковото развитие на участниците с недостиг на витамин D и тези без такъв. Tofail et al., 2019 г. установяват, че децата с недостиг на витамин D имат значително по-ниски резултати по субскалите за активност и успокояване на темперамента, разбират по-малък брой думи и са по-малко активни по време на оценките на развитието в сравнение с групата деца без недостиг на витамин D [2]. Някои автори [3] съобщават, че децата на майки с недостиг на витамин D (<30 nmol/L) са получили значително по-ниски резултати по когнитивните и езиковите скали през I триместър и по всички езикови скали през III триместър в сравнение с децата на майки с достатъчни нива на витамин D (>50 nmol/L). Друга изследователска група установява значима линейна тенденция между квартилите на майчините нива на витамин D и езиковите нарушения на 5- и 10-годишна възраст [4]. Рискът жените с недостатъчно количество витамин D по време на бременността да имат дете с клинично значими езикови затруднения е увеличен близо два пъти в сравнение с жени с нива на витамин D >70 nmol/L. Hart & All, 2015 г. съобщават, че недостигът на витамин D при майката в 18-седмична бременност е значително свързан с намалено неврокогнитивно развитие при потомството, включително езикови нарушения на 5 и 10 години [5] Guo et al., 2019 г. установи, че децата с разстройства от аутистичния спектър (ASD) и недостиг на витамин D имат по-ниски езикови резултати в сравнение с тези без недостиг [6] [7] [8]. Тези констатации предполагат връзка между недостига на витамин D и нарушеното езиково развитие при децата.

ДИСКУСИЯ
Прегледът на проучванията относно витамин D и резултатите от невроразвитието дава няколко констатации относно връзката с езиковото развитие [2] ; ефекта върху невроразвиващите се умения [3]; риска от увреждане на езика 91 [4, 5]; ефекта от добавките с витамин D [9-13], наблюдавани са значителни подобрения в скалите за оценка на аутистичните разстройства при пациенти с по-високи крайни нива на 25-(OH)D, което показва потенциалната ефикасност на добавката на витамин D за подобряване на резултатите от невроразвитието при деца с разстройства от аутистичния спектър. Положителните резултати от прегледа дават ценни сведения за потенциалното влияние на витамин D върху езиковото развитие и невроразвиващите се умения [12, 14], както и за последиците от статуса на витамин D и добавките на майката за подобряване на невроразвитието на потомството. Ограниченията на описателния преглед на витамин D и резултатите от невроразвитието включват следното: Несъответствия в размера на извадката: Проучванията се различават по отношение на размера на извадките, което може да повлияе на обобщаването на резултатите. Различия между половете: Разпределението на половете в изследваните групи не винаги е балансирано, като в някои изследвания делът на участниците мъже е значително по-висок. Този дисбаланс може да доведе до свързани с пола отклонения в резултатите и да ограничи обобщаването на резултатите за двата пола. Ретроспективен дизайн: Няколко проучвания използваха ретроспективен дизайн, който може да бъде податлив на отклонения при припомнянето и ограничения при установяването на причинно-следствени връзки. Този дизайн може да ограничи силата на доказателствата в сравнение с проспективните или интервенционните проучвания. Мерки за измерване на резултатите: Разнообразието на използваните в проучванията мерки за резултатите от невроразвитието, като например езикови оценки, когнитивни скали и поведенчески инвентаризации, затруднява директното сравняване на резултатите и правенето на цялостни заключения. Стандартизацията на мерките за резултатите би могла да подобри последователността и сравнимостта на резултатите.Време за оценка на витамин D: Разнообразието във времето за оценка на витамин D, включително пренаталния период, периода на кърмаческа възраст и детството, може да внесе сложност в тълкуването на въздействието на витамин D върху резултатите от невроразвитието. Стандартизиран подход за оценка на времето за прием на витамин D би могъл да осигури по-съгласувани прозрения. Объркващи фактори: Потенциалното влияние на объркващите фактори променливи, като социално-икономически статус, образование на майката и хранителни навици, не е разгледано последователно във всички проучвания. Неотчитането на тези фактори може да доведе до отклонения и да ограничи точността на връзките между витамин D и резултатите от невроразвитието. Тези ограничения в своята съвкупност показват, че макар проучванията да предлагат ценна информация за връзката между витамин D и резултатите от невроразвитието, трябва да се внимава при обобщаването на резултатите. Отстраняването на тези ограничения чрез по-големи, добре контролирани проспективни проучвания със стандартизирани мерки и цялостно отчитане на объркващите фактори е от съществено значение за укрепване на доказателствената база.

ЗАКЛЮЧЕНИЯ
Изтъкнати са няколко практически последици и области за по-нататъшни изследвания по отношение на връзката между витамин D и резултатите от неврологичното развитие.Последици за практиката. Доставчиците на здравни услуги трябва да обмислят проследяване и справяне с нивата на витамин D при бременни жени и кърмачета с цел потенциално подобряване на езиковото развитие. Възможно е да има ползи от използването на витаминни/минерални добавки, включително витамин D, за лица с разстройства от аутистичния спектър, особено по отношение на когнитивните и езиковите симптоми. Целенасочени интервенции за бременни жени с ниски нива на витамин D могат да помогнат за намаляване на риска от езикови нарушения при техните деца. Последици за по-нататъшни изследвания. Необходими са повече надлъжни проучвания, за да се разбере причинно-следствената връзка между статуса на витамин D и езиковото развитие, като се вземат предвид фактори като социално-икономически статус и образование на майката. Изследванията, проучващи връзката между допълнителното приемане на витамин D и езиковото развитие при деца, особено при тези с нарушения в неврологичното развитие, биха могли да дадат ценни сведения за клиничната практика. Бъдещите проучвания следва да провеждат анализи на подгрупи, основани 92 на възраст, пол и социално-икономически произход, за да се разбере различното въздействие на витамин D върху езиковото развитие при различни популации.

Финансиране: Това проучване е финансирано от Европейския съюз-NextGenerationEU, чрез Националния план за възстановяване и повишаване на устойчивостта на Република България, проект № BG-RRP-2.004-0009-C0

1. Найденова Д. Майчино хранене и фетално програмиране на метаболитни нарушения. Сборник доклади от Юбилейна научна конференция с международно участие „Нови подходи в общественото здраве и здравната политика”, Плевен, 26-28.11.2020. Изд. на МУ – Плевен; 15-19.
2. Adams, J. B., Kirby, J., Audhya, T., Whiteley, P., & Bain, J., Vitamin/mineral/micronutrient supplement for autism spectrum disorders: a research survey, BMC pediatrics 2022, 22(1), 590
3. Cottrell, J., Nelson, C., Waldron, C., Bergeron, M., Samson, A., & Valentovic, M., Effect of umbilical cord essential and toxic elements, thyroid levels, and Vitamin D on childhood development, Biomedicine & Pharmacotherapy 2023, 158, 114085
4. Guo, M., Zhu, J., Yang, T., Lai, X., Lei, Y., Chen, J., & Li, T., Vitamin A and vitamin D deficiencies exacerbate symptoms in children with autism spectrum disorders, Nutritional neuroscience 2019, 22(9), 637-647
5. Hart, P. H., Lucas, R. M., Walsh, J. P., Zosky, G. R., Whitehouse, A. J., Zhu, K., ... & Mountain, J. A., Vitamin D in fetal development: findings from a birth cohort study, Pediatrics 2015, 135(1), e167-e173
6. Kerley, C. P., Power, C., Gallagher, L., & Coghlan, D., Lack of effect of vitamin D3
supplementation in autism: a 20-week, placebo-controlled RCT, Archives of disease in childhood 2017, archdischild-2017
7. Saad, K., Abdel-Rahman, A. A., Elserogy, Y. M., Al-Atram, A. A., Cannell, J. J., Bjørklund, G., ... & Ali, A. M., Vitamin D status in autism spectrum disorders and the efficacy of vitamin D supplementation in autistic children, Nutritional neuroscience 2016, 19(8), 346-351
8. Saleem, J., Zakar, R., Zakar, M. Z., Belay, M., Rowe, M., Timms, P. M., ... & Martineau, A. R., High-dose vitamin D3 in the treatment of severe acute malnutrition: a multicenter double-blind randomized controlled trial, The American journal of clinical nutrition 2018, 107(5), 725-733
9. Sass, L., Vinding, R. K., Stokholm, J., Bjarnadóttir, E., Noergaard, S., Thorsen, J., ... & Bisgaard,
H., High-Dose vitamin D supplementation in pregnancy and neurodevelopment in childhood: a Prespecified secondary analysis of a randomized clinical trial, JAMA network open 2020, 3(12), e2026018-e2026018
10. Strøm, M., Halldorsson, T. I., Hansen, S., Granström, C., Maslova, E., Petersen, S. B., ... & Olsen, S. F., Vitamin D measured in maternal serum and offspring neurodevelopmental outcomes: a prospective study with long-term follow-up, Annals of Nutrition and Metabolism 2014, 64(3-4), 254-261
11. Tofail, F., Islam, M. M., Mahfuz, M., Ashraful Alam, M., Aktar, S., Haque, R.,... & Ahmed, T., Association of vitamin D nutrition with neuro-developmental outcome of infants of slums in Bangladesh, PLoS One 2019, 14(9), e0221805
12. Voltas, N., Canals, J., Hernández-Martínez, C., Serrat, N., Basora, J., & Arija, V., Effect of vitamin d status during pregnancy on infant neurodevelopment: The ECLIPSES study, Nutrient 2020, 12(10), 3196
13. Whitehouse, A. J., Holt, B. J., Serralha, M., Holt, P. G., Kusel, M. M., & Hart, P. H., Maternal serum vitamin D levels during pregnancy and offspring neurocognitive development, Pediatrics 2012, 129(3), 485-493
14. Yasumitsu‐Lovell, K., Thompson, L., Fernell, E., Eitoku, M., Suganuma, N., Gillberg, C., ... & Katoh, T., Vitamin D deficiency associated with neurodevelopmental problems in 2‐year‐old Japanese boys, Acta Paediatrica 2024, 113(1), 119-126